Любен Кенаров

Обичай ме сега и тук когато няма нищо
Ограбен и самотен-обичай ме безсилен,когато
пространство съществувам ,без име и закрила
Унизен,онеправдан,подритван и като хрътки
ме преследват неудачите.Обичай ме сега и тук
когато паднал съм безпомощен.Когато съм прободен
във гърдите гладиатор.когато вие срещу мене вятър
Когато съм въстанал сам срещу вселените.Когато
съм свален от трона император и всичките познати
и всичките приятели ме мразят.Обичай ме сега и тук
Когато аз съм просто някаква възможност да съм
всичко.Но тука и сега съм ничии,коленичил да моля
твоята любов.Не утре край морето,не в дворец или
във хижа,не на почетната стълба на успеха,не през
лятото или през зимата!
Обичай ме сега и тук,когато зъзнем под преспите
от равнодушие.Когато в нас се целят и ни
обгръщат с ледените пипала на пошлост и омраза
И ще повярвам на сълзите ти!Ще повярвам
в твоита сила,в твоито благородство,че можеш!
Ах все още можеш истински да ме обичаш!...