Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.07.2007 21:47 - Посветено
Автор: mimoza92 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2165 Коментари: 5 Гласове:
5

Последна промяна: 05.10.2007 12:49



        
                 От М .Г

Как тихо ме боли до теб ,
как тихо ме боли
като в опустяла степ
косата ти вали.

Вали в любовния покой
над жаждата,за гръм,
защо пък да не бъда твой
щом даже свой не съм.

Поискай златното перо
и синята река,
поискай ми да съм герой
и да те отвлека.

Поне веднъж ме укори,
ревнувай ме до гняв
кажи ми,че съм упорит
и винаги неправ.

Та да усетя в този град
във който ще заспим,
че пак съм някому познат
любим и нелюбим

И нека ласкаво покоят
нелепо да вали,
как тихо ме боли до теб
как тихо ме боли.




Гласувай:
5
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mojsei - Проявяваш фин вкус...
04.10.2007 19:51
Отчаянието достига своя връх,
когато героят казва:

"защо пък да не бъда твой
щом даже свой не съм."

А ти си открила текст с особена лиричност!
Поздрав!
цитирай
2. mimoza92 - :)
05.10.2007 12:54
От много скъп човек ми е стихчето.Радва ме, че ти е допаднало
цитирай
3. letisi - какво бих правил аз без тебе тук...
27.12.2007 08:34
аз имам само теб ...аз нямам никой друг.....
великия Шекспир...нека се надяваме и вярваме че някога ще бъдем така обичани.....:))))))
цитирай
4. svetlamila - Как тихо ме боли....
07.11.2008 11:57
Много ми хареса стихчето! Много! :))
цитирай
5. bizcocho - много всеотдайност има в то3и стих, ...
14.12.2008 17:07
много всеотдайност има в то3и стих,поднесена по много фин,деликатен начин.Много ценен стих!Говори много 3а автора си!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mimoza92
Категория: Лични дневници
Прочетен: 93432
Постинги: 12
Коментари: 47
Гласове: 6088
Архив
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031